В пазарджишка област са разположени някои много известни села, какъвто е случаят с Карабуранр. То се намира в пределите на Ихтиманска Средна гора, а Тополница и Марица го обграждат и така през населеното място текат практически две реки. Възвишенията на Алачица с конусовидна форма се издигат високо в посока югозапад, като за тези образувания и за още две в околността измерената средна стойност на надморската височина е 350 метра. Въпреки че селото възниква едва през 19-ти век по време на османското робство и от тази гледна точка се води младо, по неговите земи ясно личат останки от предишен живот. Например южно от него по протежение на Траянов друм е било разположено типично тракийско селище. А в известната местност Юрта дори има предположения не без основание, че е имало старо българско село. То обаче изчезва със завладяването на тези земи от османците. Брадва и чук в едно от камък се съхранява днес в Регионалния пазарджишки музей като находка от древността.
За едно светилище от епохата на бронза се счита, че се намира в село Карабунар, макар и автентичността му да не е потвърдена на сто процента. Става въпрос за Биволската скала, като около нея са разположени още две скални височини. Този комплект образува въпросното бронзово образувание от далечната епоха. С течение на времето вероятно археолозите няма да оставят тази загадка неразрешена и ще направят проучвания, които да покажат дали в действителност скалата е била от епохата на бронза. Иначе по отношение на това откъде точно за пръв път идва тук българско население, вероятно е село Алино от област Самоков. Наслагванията по почвите от глина и пясък в земите на селото са голямо предимство за цялото местно население, защото те са предпоставка за отглеждането и виреенето на много лозя. Склоновете на оградните височини са изградени от делувиални наноси и точно те правят отглеждането на лозята благоприятно. Почва, климат и терен накуп обуславят района като чисто винарски и така и това място в страната има заслужена слава като солиден винопроизводител. От гледна точка на религията, изповядвана от местните, това е източното православие.
Все пак малка част от хората в Карабунар изповядват протестанство, като за целта се числят към състава на евангелската петдесятна църква. През 1853-та година се изгражда първото килийно училище, а след още 19 години се строи нова училищна сграда. В нея се помещават първокласното училище и районната гимназия. В нея своето образование получават деца от съседните села Памидово и Бошуля. През 1920-та започва изграждането на тов тип училище, което шест години по-късно е завършено. В новата учебна сграда се обучават на първо време само шест първокласни паралелки, но остават още две от районната гимназия. На тях е дадена една стара и застрашена от срутване сграда, както е посочено в протоколните книги от 1924-та.В момента в карабунарското училище работи приблизително двадесетчленен персонал, като въпреки старостта на материалната база, тя е поддържана в много добро състояние. Дограмата на прозорците и входните врати е подменена, а е направен и основен ремонт на покрива на училището.
